Цитати от "451 градуса по Фаренхайт"

На скоро прочетох едно малко книжле - 451 градуса по Фаренхайт на Рей Бредбъри. Ето любимите ми цитати: 

* "Аз не говоря за самите неща, говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
# откритие - Глухарчето се отърква под брадичката. Ако отсане следа, значи си влюбен.

* "- Помирисвал рли си някога есенните листа? БНе миришат ли на канела?"
* " Не може точно да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Кякта когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелството идва една, която гребва сърцето ти."
* "Книгите бяха само един от онези сандъци, в които пазим много неща, които се боим, че ще забравим. В тях съвсем няма нещо магическо. Магическото се крие само в онова, което книгите казват, в начина, по който съшиват една о друга отделните части на Вселената, така че тя да ни изглежда като нещо цяло."
 * "Книгите показват порите по лицето на живота. Хората, който обичат спокойствието, искат да виждат само лица, изваяни от восък, лица без пори, без коси, без израз. Живеем във време, когато цветята се опитват да живеят  чрез други цветя, вместо да растат върху чернозема под благородния дъжд..."
Любим цитат - * "- Аз съм седемнадесетгодишна и побъркана - рече тя. - чичо ми казва, че двете неща винаги вървели заедно. Когато хората попитат на колко си години - казва ми той. - винаги отговаряй, че си седемнадесетгодишна и побъркана. Не е ли приятно  да се разхождаш по това време на нощта? Обичам да вдъхвам мириса на нощта, да ги разглеждам. И понякога стоя будна цяла нощ, разхождам се и чакам да видя как ще изгрее слънцето."* "- Но най-много от всичко - продължи тя. - обичам да наблюдавам хората. Понякога по цял ден се возя в подземната железница, гледам ги и слушам какво си говорят. Просто искам да разбера кои са те, какво искат и къде отиват."* " - Който не гради, трябва да изгаря. Това правило е старо като света и като младежката престъпност."
* "Море на верността, ти някога бе пълно, заливаше брега с надиплени вълни, изкрещи кат дъга, но чувам аз сегапроточения рев на твоята тъга под напора на вятъра студен, на отлива в страхотен, мрачен ден по голите отломки на света."
* "Бъди ми вярна, о любов!
И аз на теб! Светът фалшив блести
пред нас като изваян от мечти,
тъй многолик, тъй светъл и тъй нов,
а в него няма нито радост, нито страст, 
ни сигурност, ни мир, ни умиление.
Объркани стоиме ти и аз
сред мрак, сред подлостите на сражение
между слепи, воюващи в нощта."
* "Най-големия глупак е оня, който не е достатъчно умен."
* "Приятно е да кажеш туй, що знаеш."
* "Знанието е даже повече от равностойно на властта."
* "А думи щом натрупаш кат есенни листа, под тях недей търси плода на мъдростта."
* "Опасно е, когато малко знаеш. От извора на музите недей отпива глътка - тя ще те замае; пий с пълни шепи - и ще изтрезнееш!"
* "Не е разумен оня, който изоставя сигурността заради несигурността."
* "Истината рано или късно ще излезе на бял свят, не може дълго да скриваш убийството!"
* "О, господи, той говори само за коня си!"
* "И дяволът може да тълкува своето писание за собствените си цели."
* "Днес повече ценят глупака в доспехи от мъдрия светец в износени дрехи."
* "Достойнството на правдата се губи, когато в идеите си си влюбен!"
* "При вида на убиеца и скеретите започват да кървят!"
* "Дори джуджето, стъпило на раменете на великан, вижда по-далеч от него!"
* "У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи - за извор на основни истини, а себе си - за пророци."